Количка
- Raya.bg
- Пчели и опрашители
- 0 likes
- 9964 views
- Опрашители, Медоносна пчела
Apis mellifera, позната като „медоносна пчела“ е най-разпространеният от деветте вида пчели, произвеждащи мед. Характерно за пчелите е, че те са социални насекоми. Те живеят като един общ организъм наречен пчелна колония. Пчелната колония включва една пчела майка и десетки хиляди женски пчели работнички, както и мъжки представители - търтеи. Пчелната майка е единствената пчела, която снася яйца в нормално функциониращо семейство.
Съвременните пчелари използват сандъци, наречени пчелни кошери, които са измислени и изработени от човека, които съдържат редове с дървени рамки, с поставени восъчни основи. Восъчните основи, се ползват от пчелите като заготовка, върху която построяват восъчните килийки. Кошерите са предназначени да предоставят на пчеларите улеснение за работа с пчелите и едновременно подобрена среда за живот на пчелите, спрямо нужен обем, микроклимат, защита от ветрове, защита от влага, вентилация, хигиена и други.
Защо пчелите са важни
От медоносната пчела произхождат редица продукти, които хората употребяват, като пчелен мед, пчелен восък, пчелен клей (прополис), пчелен прашец, перга, пчелно млечице, търтиево млечице, подмор, пчелна отрова, както и кошерен въздух, за инхалация при белодробни проблеми.
Пчелите също така предоставят безценна услуга на човечеството, като опрашват цветовете на плодовете и зеленчуците, както и останалите цъфтящи треви, храсти и дървета. Опрашването се случва докато пчелите събират нектар или пчелен прашец, като по този начин помагат на дивите цветя да се размножават и помагат на фермите произвеждащи храна, да имат повече и по-добра продукция. Много земеделски култури изискват опрашване, за да дадат плодове или да подобрят качеството на плодовете и когато има пчели в региона, добивите се увеличават като обем и качество.
Медоносните пчели са безспорно важни, но трябва да се отчете, че съществуват около 20 000 други вида пчели по света, които също опрашват растенията. Някои видове пчели опрашват конкретни видове растения и ако опрашителя изчезне, то изчезва и растението.
Как пчелите събират пчелен мед, прашец и смоли
По-възрастните пчели работнички, които доскоро са били вътрешнокошерни пчели с напредването на възрастта им се преквалифицират като събирачи на храна. Една пчела събирач, може да достигне растояния до 5км. Когато пчела открие източник на нектар в природата, тя се завръща в кошера, където “съобщава” на другите пчели работници за мястото на открития източник. Пчелите общуват чрез т.нар “танц на пчелите”, който информира останалите работнички с цялата им необходима информация, като посока и растояние.
Нектарът е основна съставка за меда, а също и основен източник на енергия за пчелите. Използвайки дълъг подобен на сламка език, медоносните пчели изсмукват нектарни капчици от цветовете на растенията.
Поленът или смолите се натрупват върху задните крака на пчелата в кошничката с прашец.
Обратно в кошера, пчелите работнички подават нектара по между си и го обработват. Когато нектарът достигне медения стомах на пчелата, сложните захарите започват да разграждат на по-прости захари, които са по-малко склонни към кристализация. Този процес се нарича „инвертиране”. След това нектарът се дехидратира, за да съдържа само 18 до 20% вода, процес, подпомаган от бързото размахване на крилата на пчелите наречен “вентилиране”. След като нектарът е обезводнен и се е превърнал в мед, пчелите го запечатват в шестостенни килийки с тънък слой пчелен восък, който пчелите сами произвеждат. Запечатан по този начин и поради ниската си влага и естествените антибактериални свойства, медът може да остане годен за консумация в продължение на стотици години.
Когато нектарът е в недостиг, някои пчели крадат храна от други кошери по-слаби или отпаднали кошери. Тъй като медът е основната храна на пчелите работнички и колониите разчитат на натрупаните запаси в активния сезон, които използват по-късно за да оцелеят през зимата и времето в което няма наличен нектар в природата или температурите са твърде ниски за активен летеж.
Защо жилят пчелите?
Когато пчелата работничка се почувства застрашена, това най-често се случва ако сте в близост до пчелния кошер, тя може да забие отровното си бодливо жило в обекта, който възприема за заплаха. Това е крайна мярка на пчелите, тъй като жилото се изтръгва от пчелата, което я убива. Тъй като това отбранително свойство е рефлекс, пчеларите ползват дим за да заменят един рефлекс с друг. При наличие на дим, пчелите започват да се хранят обилно с мед и се готвят да напуснат кошера, под “опасност за пожар”. В днешно време, пчелите са изгубили умението да напуснат кошера при пожар, но се е запазил първичния рефлекс. Така един рефлекс за охрана на кошера е заменен с друг и пчеларят може да работи с пчелите, без да бъде ужилен и без жертви от пчелите.
Пчелите и пчелните продукти
Заради високото съдържание на захар в меда и превъзходния му вкус, медът е любимо лакомство за малки и големи. Вкусът на меда е смес от нектарите събирани от цветовете, които пчелите са посетили в радиус около пчелния кошер. Друг широко ползван продукт е пчелният восък, който се секретира от от жлезистите секрети на пчелите, които го ползват за строителен материал за да изграждат шестоъгълните клетки, където пчелната майка снася яйца и пчелите се размножават, както и за складиране на мед и прашец. Пчелният восък е известен като продукт с над 100 употреби, сред които производството на восъчни свещи, козметични продукти, сапун, вакса и много други.
Пчелните продукти се прилагат и в медицината, като пчелния мед, прополиса, пчелното млечице, пчелния подмор, пчелните ларви и други. Тези продукти често се рекламират като части от съставки на медицински препарати или като хранителни добавки в традиционната медицина.
Различните видове пчели имат различни роли като опрашители, в това число и някои видове прилепи, независимо дали става въпрос за специализирано опрашване, което поддържа биоразнообразието, или широкомащабно опрашване на земеделски култури. Поради тази причина, освен от медоносни пчели, се нуждаем от всеки вид опрашител и опазването им трябва да се случва в цялост.
